Начало Самоков Туристическа дестинация - Самоков

Избор на език:

При дивата коза

хижа Иван Вазов

Туристическа дестинация - Самоков

www.samokov.bg

Разнообразните природни дадености на България предопределят различния облик на всеки град. Всеки един от тях – от тези с древна история, до забързалите се в ритъма на днешния ден,  имат принос в развитието на материалната и духовна култура на българския народ. Самоков е събрал в себе си и едното, и другото, и третото – град на самокови и зографи, на резбари и занаятчии, на художници и скиори. Едно вълшебно място, наречено “Бялата порта на Рила”, надарено със зашеметяваща природа.

 

Столетия са формирали и утвърждавали чертите на Самоков, станал известен като град на желязото, град на най-прочутата и най-многобройна художествена школа на Балканския полуостров, град на прочути патриоти и художници, които са прославяли и прославят и днес неговото име.

 

Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да се търси най-късно в годините на Втората българска държава /ХІІ-ХІVв./, е било производството на желязо от богатите с руда земи в този район. С железодобива, най-типичното производство за населението в Самоковско до Освобождението, са свързани развитието и процъфтяването на града.

 

Находчивото население използвало рационално богатството от желязо и вода, които Рила планина щедро му е предлагала. Планинските реки носели и пречиствали железния пясък, движели самокови и пещи. Полето, разположено в северните части на планината, им дало богатството си, а съоръжението “самоково”, в което тежки чукове, карани от водна сила, обработвали желязото и така го освобождавали от примесите, дало името на селището.

 

Векове наред това ще си остане градът, който давал желязото на Османската империя. Съвременниците признават, че рудните находища в Самоковско били най-първите рудници за желязо в Османската империя. Един пътешественик пък ще отрази през 1706 г., че в Самоков се намирали рудниците за най-фино желязо в целия Ориент.

 

По време на Възраждането железодобивът създава условия за развитието и разцвета на множество занаяти. В града работят над 300 чарка за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчии, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемчиви търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната, по панаири в градове и села, на Изток и Запад.

 

Неслучайно в края на ХVІІІв. тук се формира художествена школа.   Преди своите тревненски събратя и зографите от Банско самоковските живописци първи се освобождават от сковаващото влияние на традиционния византийски аскетизъм в изкуството. Новото в стенната живопис е реалистичният подход на художниците при изобразяване на светци и ктитори, както и на самата природа. Този прелом идва неусетно и се дължи донякъде на самия стопански и културен подем в града.

Защото забогателите търговци искат къщите им да са украсени със стенописи, но не със сухите образи на светци, а с природни пейзажи. Веднъж овладели това изкуство, зографите започват да използват образите на живи хора при изписването на светци по църковните стени.

        

Самоковската художествена школа достига своя разцвет в творчеството на най-блестящия си представител - Захари Зограф, който полага началото на реалистичната живопис у нас. Негови творби красят Рилския, Бачковския, Троянския и др.манастири и църкви в страната. Едно огромно творчество, изпълнено с много вдъхновение и майсторство! Талантлив негов продължител е братовият му син Станислав Доспевски, завършил Петербургската художествена академия.

       

            Водещо е мястото на Самоков и в църковно-националната борба - самоковец е един от водачите й - митрополит Авксентий Велешки, а Паисий Хилендарски е родом от Самоковска епархия. Икономическият просперитет от началото на ХІХв.превръща Самоков по думите на Константин Иречек в пръв град на западните български земи и в просветен център, известен с учители и просветители от ранга на Константин Фотинов/ създател на първото българско списание – “Любословие”/, Неофит Рилски, Христодул Сичанов и др. В града е открита от Никола Карастоянов първата българска печатница. Тук отваря врати първото в България общинско училище. Мерило за икономически напредък и желание за модернизация е и новото изкуство в Самоков - фотографията.

        

Повече от 50 самоковци участват в Руско-турската освободителна война, много

от тях са удостоени с военни отличия. Сред тях могат да се споменат: Антон Марчин - първият знаменосец на Самарското знаме, Никола Корчев - един от спасителите на Самарското знаме в боевете при Стара Загора и др.

 

Градът е освободен от турско робство на 31.12.1877г. от войските на ген. Н.Веляминов. В новата си история Самоков е известен със Самоковската комуна, която се вписва в следосвобожденското развитие на града, загубил предишното си икономическо значение.

    

Самоков впечатлява и с богата мюсюлманска култура, с медресета, богата библиотека и забележителна мюсюлманска книжовна традиция. Евреите са другият фактор в оформянето на културната идентичност на града – внесли архитектурен колорит и завещали ни причутите къщи Арие.

 

    

Това е Самоков – едно огледало на характерното за Балканите съперничество и съревнование на култури, а духовната извисеност за този град е една от характеристиките на неговата идентичност.

Допълнителни услуги

Маршрути

Фотогалерия