Начало Самоков

Избор на език:

При дивата коза

хижа Иван Вазов

Самоков

Забележителности

Какво може да се посети в Самоков?

 

  • Градски исторически музей.

Историческият музей в Самоков е създаден през 1930 г. като музейна сбирка към Читалище-паметник “Отец Паисий”. Заслугата за създаването на Музея е на художниците, наследници и последователи на художествените традиции в града – проф.Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Христо Йончев-Крискарец, Слави Генев и др.

В музея се съхраняват едни от най-добрите образци на Самоковската художествена школа:икони, щампи, рисунки, както и лични вещи на известни самоковски зографи- Захари Зограф, Никола Образописов, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Станислав Доспевски и др. Изкусните произведения на самоковските занаятчии през Възраждането - накити, керамика, дърворезба, ковано желязо, стъкло от фабриката на д-р Антон Унтенберг, антики, както и донесените отдалеч часовници и тъкани дават представа за развитието на градската култура през Възраждането. Богати са сбирките от национални носии и тъкани от околните села. Значението на Самоков като просветно-културен възрожденски център се илюстрира от първата българска печатница на Никола Карастоянов /1828г./, сп.”Любословие”на Константин Фотинов /1844г./, Правилника на Самоковското мъжко училище/1861г./ и старопечатна книжнина в експозицията на музея.    

Работно време: понеделник-петък:8-12ч. и 13-17ч.,

събота-посещения с предварителна заявка

 

  • Митрополитска църква “Успение Богородично”

 

От 1557 г. Самоков е център на епархия и седалище на митрополит. През 1791г. дошъл ферманът за строежа на църквата с условие да няма камбани. Преустройството на съществуващия храм започнало през 1793г.и след няколко месеца бил доставен и докараният от Света гора дърворезбен иконостас. Гражданите били поразени от прекрасната работа на майстора, вплел ангелчета, цветя и изображения от Стария и Новия завет. За майсторите-зидари се знае, че били албанци от Дебърско. В иконостаса били сложени икони, работени от Христо Димитров. През 1827г. майстор Атанас Теладуро/теладур-позлатвач/, участник в Гръцкото въстание, бил натоварен да изработи двата странични престола на иконостаса, които били готови през 1830г.и последователно осветени през 1835 и 1837г. Знаменателно събитие се случило през 1859г., когато митрополит Авксентий Велешки отслужил в Митрополитската църква архиерейска служба на славянски език и произнесъл проповед на български език. Това се превръща в народно тържество, което самоотверженият борец за църковна независимост Авксентий извършил в родния си град една година преди Българския Великден в Цариград.

 

След Освобождението е построен нартексът с колонадата.Камбанарията е издигната през 1892г. Църквата “Успение Богородично” и до днес носи името Митрополитска, макар че съгласно устава на Българската екзархия след смъртта на митрополит Доситей /1907г./ Самоковската епархия престава да съществува.

 

         Църквата е действуваща и може да се посети всеки ден от 8 до 12ч., а в събота и неделя – да се присъства и на богослуженията.

  • Девически манастир “Покров Св.Богородици”  

 

         Девическит манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване.

 

Основаването на манастира се свързва  в реален план с името на Баба Фота / баба на Константин Фотинов/, а в легендарен със  спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение.

 

         Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Девическият манастир в Самоков е и огнище на образование. Иван Шишманов го нарича “люлка на девическото образование” в България. Грамотите, получени от монахините от различни изложения в Лиеж, Лондон, Пловдив и др., могат да се видят и днес в магерницата на метоха - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Един от манастирските трактове предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност. Тяхното гостоприемство е пословично и привлича много поклонници и посетители.

 

         Манастирът е отворен за посетители всеки ден.

 

 

  • Храм “Рождество Богородично”/Бельова черква/

 

         Това е най-старата църква в чертите на Самоков.Тя лежи върху основите на късно-антична сграда-еднокорабна базилика от ІV-VІв. Преданието свързва името на Бельова църква с местния болярин Бельо, който предприел съграждането й а по-късно около нея, както се предполага, възникват първите постройки на самия град. Първоначалният градеж бил без прозорци поради страха от турците.

         До 1858 г. църквата не работела. След отварянето й болни посещавали кладенеца зад църквата като източник на изцеление. През 1867г. църковните настоятели  решили всеки еснаф да работи за преустройството и ремонтирането на храма. Църквата била преустроена с прозорци и била изписана за две години от Никола Ив.Образописов и Димитър Христов, а помощник им бил синът на Захари Зограф – Христо Зографски. Дърворезбеният иконостас е дело на Стойчо Фандъков и Петре Белио Мустак. Иконостасът постепенно бил позлатен. През 1880г. църквата е постлана с бели мраморни плочи. Кладенецът /”Аязмото”/ бил посещаван заради вярата, че действа изцелително. На храмовия празник – Рождество Богородично там се извършва водосвет. Десетилетия наред на Бельова църква ставали големи събори на Великден и на Рождество Богородично-традиция, възродена през последните години.

 

  • Байракли джамия

 

В периода на ХVІІІ-ХІХв. силуетът на Самоков се доминира от минаретата на 4 големи и 8 малки джамии и от часовниковата кула, която биела по европейски. Единствената запазена джамия в Самоков днес, а и най-красивата, е Байракли джамия /т.е.главна/, намираща се в центъра на града. Тя е подновена и изцяло изписана от самоковски майстори-дюлгери и зографи.

         Молитвената зала е увенчана с купол с прозорци. Над аркадното преддверие се намира женското отделение на джамията. До североизточната страна се издига минарето. Архитектурното решение на храма е интересно. Покривната конструкция и куполът се носят от леки колони, които се състоят от естествено криви греди. При реставрацията са свалени стенописите и тази дървена конструкция е подменена греда по греда. Самите стенописи са реставрирани отчасти,като са почистени от наслоените пушеци от маслените лампи на полилеите. При тези реставрационни работи са открити графити на хастара под стенописите - на плана на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и на имената на трима майстори - Иван, Ристо и Косто /Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов/. Стиловите характеристики на стенописната украса са типичните за Самоковската художествена школа “перя”- гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини, повлияни от западноевропейските барок и рококо. Четирите барокови композиции са нарисувани артистично, със замах. Майсторите тук са си позволили много по-богата цветност. В нея има пурпур и злато, светлосини и розови, почти прозрачни тонове, наситена охра, ясно зелено, плътно индиго и цинобър. Но бялата стена е поела всичкия колоритен излишък и въпреки голямото тоново разнообразие цялата живопис действува извънредно изискано. Молитвената ниша-михраб, е ориентирана към свещените мюсюлмански места Мекка и Медина. Тя също е изписана с богата декоративна украса-пейзаж с джамия, който е открит едва при реставрацията.

         Посещенията в Джамията се организират от Градския музей.

 

  • Голямата чешма/Чешмата с обецата/

Като паметник от турското владичество в Самоков е останала и една чешма, превърнала се в нещо като символ на града. Тя е направена от дялани камъни с мавритански издълбани сводове, а под покрива, пак направен от камък, ”някакви игралца: една зенгия и клетка за птици. Наоколо текли някога десетина чучури и шадраванчета.”/Евлия Челеби/. Сред местните жители се разказва легендата, че желязната обеца, с която е украсена една от страните на чешмата, принадлежи на прочутия Крали Марко. А пък който пийне от водата с несравним вкус, някога пак ще се върне в града, дори и завинаги.

 

  • Сарафската къща/Домът на Арие/

         Историята и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил през 1793г. в Самоков. Описаната в Хроника Арие фамилна история е пъстра панорама на живота   в Самоков през ХІХв., когато в него живеят в отделни махали българи, турци, евреи, цигани и градът е притегателен център за заселници.

         Богатството и разкошът на тази предприемчива фамилия се отразили в техните къщи и в строежа на Синагогата във време, когато по нашите земи няма значителни обществени сгради и външният блясък на дома е все още нещо ново. Не е запазена т.нар. Голяма Сарафска къща със салон, където на дърворезбен балкон седял оркестърът, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и силуети на далечни градове. От другите 4 къщи, строени през 50-ти и 60-те години на ХІХв., е запазена една, наследила името Сарафска. Вероятно както и другите, сегашната Сарафска къща е била разположена в обширен двор с водоскоци и цветни лехи и с остъклени кьошкове-зимни градини.От цялото великолепие в оригинален вид са запазени дърворезбените тавани и отчасти декоративната украса в салона. Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща, на културата. Трудно е да се съди доколко то е аналогично на съществувалото, но отчасти отразява духа на епохата - съчетанието между миндери и европейски мебели, ниши алафранги и долапи. В къщата има хамам-турска баня. Къщата е била използвана при посрещане на гости по случай сватби, годежи, раждане на дете и др.

Когато идвал в Самоков, великият везир Митхад паша отсядал у Арие. Стопански помещения е имало наоколо. Сарафската къща е отворена в момента като музеен обект. Срещу нея се намира Синагогата.

         Работно време: понеделник-петък:9-12ч. и 13-17ч.

 

  • Читалище-паметник “Отец Паисий”

 

 В центъра на Самоков внушително се издига сградата на читалището, свидетел на стремежа на самоковци да поддържат културната слава на града и да тачат паметта на загиналите. Читалищната институция в Самоков възниква през Възраждането, като най-вероятната година на създаване е 1853-а. През 1862г. е изнесено първото театрално представление, а през 1870г. новото ръководство дава на читалището името “Св.Седмочисленици”.

         По повод честванията на 150-годишнината на История славянобългарска през 1912г. читалището е наречено “Отец Паисий”. В трудните следвоенни години идеята за построяване на читалищна сграда се обединява с идеята за издигане паметник на загиналите офицери и войници от самоковския край. На фасадата посветителният надпис “На падналите герои от признателното потомство 1912-1913г., 1915-1918г.” превръща сградата в единствения по рода си у нас войнишки паметник.

Паметните плочи с имената на загиналите са разположени на южната и северната страни и са изработени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Надписите над тях отразяват важни сражения с участието на части от самоковския гарнизон. Прекрасните барелефи под тях допринасят още повече за уникалността  на този културен паметник и са дело на известните български скулптори Иван Лазаров, Николай Димитров и Александър Андреев. Читалището е осветено през 1923г. Десетилетия след това е средище на оживен културен живот: било е клуб, кино и театър едновременно, тук са се подслонявали хорове и оркестри, детски танцови, музикални, художествени и езикови школи.                      

 

 


Страница 5 от 13

Допълнителни услуги

Маршрути

Фотогалерия