Начало Разлог

Избор на език:

При дивата коза

хижа Иван Вазов

Разлог

Селищата в полите на Рила

По  южния скат на Рила планина са се сгушили 5 разложки села  - Бачево, Годлево, Добърско, Горно Драглище и Долно Драглище.

 

image007
Парка в центъра на Разлог

От незапомнени времена жителите на с. Бачево, община Разлог пазят старите традиции по празнуването на Тодоровден или Конски Великден. За месните жители това е най-почитаният празник. На този ден те изразяват своята любов към конете. Дори развитието на селото като туристическа дестинация е свързано с конете. Доказателство за това са няколкото конни бази в селото. Ритуалното захранване на конете в сутрешните часове на Тодоровден е българска традиция, която в най-голяма степен е съхранена именно в това разложко село и предизвиква огромен интерес за  посетителите.

Конете се захранват със захар, за да е добра годината и да бъдат здрави те; с царевица, пшеница и орехи за да бъде богата реколта и със сол за захранка. Местните приготвят обредна пита под формата на конско копито, която се раздава на хората събрали се на площада. С боядисани в червено яйца се помазват за здраве ездачите на конете. Такава е традицията и тя се спазва тук.

Пъстротата на народите костюми изпълва целия площад. Извива се дълго и кръшно хоро, след което всички тръгват към м. „Власовица”, където се провежда кушията (конните надбягвания).

 

Сутрините в Годлево са особено мистични. Свежест, звън на чанове и хлопки, мирис на билки и цветя през пролетта и лятото и кристална белота през зимата.

Установилите се в Годлево английски граждани вече се чувстват като истински планински чеда. Човек, разходил се веднъж из годлевските околности,не може да не се върне отново. Предлаганите разходки с бъгита и мотори повдигат адреналина на всеки турист. Шестте  водоема, намиращи се в землището на селото са атрактивно място за риболов.

 

image001
Изглед от с. Годлево

Ако решите да посетите Разложкия край, едва ли ще ви е трудно да откриете  селата Долно и Горно Драглище.

Те също се намират в подножието на Рила. За много туристи и гости на общината тези две китни български села все още не са  толкова известни. Достатъчно са близо и достатъчно отдалечени  от суетата на курорта Банско и от административния център Разлог.  На 13 км  от Разлог и на 10 от Банско.

Обаятелността и красотата на планинската природа очарова пътника минавайки през тези китни селца. През последните години част от местните хора са се насочили към развитие на селски и Еко туризъм. Някои от стопаните на къщите за гости наред с разходки за разглеждане на природните забележителности наоколо, предлагат и кулинарни специалитети, сред които най-вече местни ястия като капама, селска баница и гювеч по разложки. Една от атракциите на селото е намиращата се в единия му край валявица.Тя е възобновена преди време и е действаща. Водата се улавя чрез специално направен улей, по който се стича със силна струя към единия край на дървено корито, в което се завърта. Тук идват да перат килими, домашни черги и одеяла хора от цялата околност. От нея тръгва и една от Еко пътеките в района. Селото впечатлява и с красивия си център, както и с добре поддържаните и асфалтирани улици, които са наречени просто„Първа”, ”Втора”, ”Трета” и т.н.

Пътят след тях продължава към друго известно село от този край – Добърско, което е на около 5 км по-нагоре към Рила планината.

 

image017Местните знаят, че село Добърско е древно, колкото самата България, а мястото, на което му е отредил Господ, е много специално. Землищата около селото носят причудливи имена, като за всяко едно от тях върви от уста на уста по една чудновата легенда. В Добърско старите жени още вярват, че по време на караконджовите дни из гората шетат горски духове, а край реката се навъртат „гадорини” и примамват човек да скочи във водата.

През Добърско минава древен поклоннически маршрут, който и до днес свързва Света гора с Рилската духовна обител. Лековита вода извира в двора на старата църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", а хората мият очите си с нея, за да виждат по-надалече и по-нависоко. Преданието гласи, че  тази вода облекчавала болките на ослепените  войни на Самуил, които отседнали в Добърско. Те създали в селото певческата школа на слепите музиканти - гъдулари и певци, които разнасяли юнашките си песни чак до Битоля и Беломорието. Тия песни и до днес се пеят от групата на колоритните добърски баби, чието изпълнение приковава на място дори чужденците. (Виж легенда за Добърско)

image003
Църквата „Свето Благовещение”- град Разлог.

Най-голямото чудо в Добърско се намира само на няколко крачки от аязмото, зад дебелите стени на старата църква. Ниският, вкопан в земята храм не носи кръст, обърнат с лице на изток, нито камбанария на запад. Така, привела рамене, църквата оцеляла през вековете, без да привлича чуждите погледи. Храмът е наречен на двама византийски воини, ревностни защитници на христовата вяра - Теодор Трион и Теодор Стратилат, живели III-IV в.

 

Една легенда разказва че след Беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българския цар Самуил през 1014г. в която са пленени и ослепени 14000 български войници, малка част от тези осакатени бойци поемат за Рилската света обител.Зимата ги застига в землището на Гнидобратско.Според преданието тези слепци остават завинаги в селото.През пролетта тръгвали на просия по други земи но зимата се завръщали в Добърско.Свирели на гусли и пеели баладични песни. Твърди се, че това били трубадурите на Самуиловата войска. Напоследък в редица писания тази легенда е преиначена и се говори, че ослепените войници на Самуила основали Добърско, което е нелепо и нелогично.Срещат се и такива които я оспорват изцяло - това изобщо не било се случило, как така слепците тръгват за Рилския манастир по трудният стръмен път през Добърско след като биха могли да изберат поречието на Струма до днешен Благоевград през Стоб и Пастра  които бил по-проходим и сигурен. Тук ще отговорим, че пътят за и през Добърско не бил избран случайно.Тези осакатени бойци най-вероятно били жители от Разложкия и Чепинския край.След страшното византийско наказание те се отправили към родните си места.Тук осъзнали, че с  недъга си ще бъдат бреме на близките си и така взели решение да се съберат заедно и да поемат към Рилската света обител,където се предполагало че милосърдието на хората поклонници на манастира ще им осигури хляб и оцеляване. През Добърско минавали поклонници, тук имало метох към Манастира и това удовлетворявало намеренията на слепците.Тези които останали в Добърско, събирали недъгави и хроми момчета, и ги обучавали на своят занаят.Така се появила Добърската певческа школа на слепите гуслари, чийто последователи просъществували чак до началото на ХХ век. Те говорели и общували по между си на свой таен език, който им бил необходим да споделят намеренията си, впечатленията си в присъствието на свои благодетели или зложелатели. Запомнена е една впечатляваща случка с един от добърските певци гъдулари. В селото дошли турци и отседнали в селската кръчма. След дълъг запой един от турците съзрял седналия до дувара сляп просяк-гъдулар и с груба сила и ритници го заставил да му пее. Слепецът настроил гъдулката и закарал за разлика от друг път жива весела мелодия. Песента бързо събрала селските хлапета и някои старци, които били на мегдана и кой с усмивка ,кой с ледени тръпки, заслушали думите на певеца. Турчинът сложил ръце на кръста и се впуснал в своя пиянски танц , а със съпровода на гъдулката си просякът го псувал и кълнел на просешкия си език. Турците така и не разбрали какво се случило и след като си заминали селяните дълго се смели на шегата на просяка. До наши дни са известни на местните около 30 думи и изрази на този просяшки език.

 

image005
През зимата или лятото разходката из Разлог
е винаги приятно изживяване.

Важен  природен  ресурс в района са термо-минералните извори, чиито най-голям брой е в китните разложки села Баня и Елешница. 

 Щедра е била природата към красотите на село Баня, но към богатствата му, тя е била направо разточителна. Дарила го е с повече от 70 минерални извора със средна температура на водата 58°С и дебит 84 л/с. Тук са съсредоточени около 1/3 от минералните извори в Благоевградска област.

 Не само заради обилната лековита минерална вода, но и заради чудната красива панорама, която се разкрива от Баня към величествения Пирин, заради чистия планински въздух, селото е оценявано като изключително подходящо място за укрепване на духа и здравето. Най-големите туристически  атракции, популяризиращи древната традиция на балнеологията в региона са двете все още запазени стари бани в селото – „Турската баня” и „Старата (българската) баня”. Община Разлог предвижда в следващите няколко години да бъде извършена  тяхната реставрация, консервация и атрактивно туристическо експониране.

Известния български писател Антон Страшимиров, чиито родови корени са от Баня, пише, че селото е “Чудото”,  разположено на “връшник”, под който гори земният огън. „Затуй от недрата на този “връшник”, казва той, изтича толкова топла минерална вода”.

image015Наличието на такъв благотворен природен ресурс  е било  използвано още в античността за обособяването и на съседното село  Елешница  като балнеоложки център. Тук също изобилстват минералните извори. Те биват оценени от една придворна дами на византийския император Юстиниан I,  за която е документирано, че е прекарала последните дни от живота си на това място. А  може би и самият император е посещавал района, за да се лекува и отморява. Освен с благотворните води селището  е привличало първите си обитатели и с хубавото си местоположение още от най-дълбока древност, а жителите му от периода на неолита са ни оставили едно от най-древните ювелирни минерални изделия в света, един уникален  зооморфен амулет от зелен яспис (змийска глава). В околността на Елешница са открити множество останки от антично и средновековно селище. Музеят в Елешница притежава ценна колекция от археологически предмети, свързани с ежедневието и култовите практики на хората. Представени са оръдия на труда от камък и кост, антропоморфни и зооморфни фигурки, керамични съдове, открити по време на археологически проучвания в 1983 - 1985 г.  

image013

 

В местността Бетоловото, в непосредствена близост до 5 звездния голф комплекс са останките от „Писаната църква” (V-XIII век). За повече информация - музейният уредник (тел. 0747/80546).

 

Раннонеолитното селище  е част от югозападния вариант на културата Караново I. В селото има музейна експозиция с находки от преди хиляди години.

image011

В Историческия музей в град Разлог е представена уредбата, обзавеждането, бита на типичната разложка къща през възраждането. Отворен за посещения всеки делничен ден от 08.00 до 17.00 часа.

 


Страница 5 от 5

Маршрути

Фотогалерия