Избор на език:

При дивата коза

хижа Иван Вазов

Природата в Рила

ПриродаРила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила е Мусала и е най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна.

 

Предполага се, че името Рила идва от тракийски. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно - в Рила има около 190 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна Баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главния български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини. Боровецката седловина (1305 м) свързва основния Мусаленски дял с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора. Седловината Юндола (1375 м) и Аврамовата седловина (1295 м) свързват Рила с Родопите. Връзката с Пирин е седловината Предел (1140 м), а с Верила – Клисурската седловина (1025 м).

Планината се разделя се на няколко части:

Източна Рила – източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. В нея се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 м. В тази част са Мусаленските езера с второто по надморска височина езеро на Балканите – Леденото. Тук се намират и Маричините езера, Ропалишките езера и др. Тук се намира и най-високото водохранилище в Източна Рила – яз. Белмекен. Недалеч от него е разположена и високопланинската спортна база.

Централна Рила – Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от планината) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров – Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците – Голям и Малък, Пчелина и Свети Дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище – вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила – Йозола.

Северозападна Рила – заема близо 25% от територията на планината. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 м. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.

Югозападна Рила – заема 30 % от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.

Лакатнишка Рила – най-северният дял, както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрит с гори иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото.

Фотогалерия