Начало Дупница Забележителности

Избор на език:

При дивата коза

хижа Иван Вазов

Забележителности

Джамията в Дупница

Джамията е една от архитектурните забележителности на предосвобожденска Дупница. От Освобождението до края на 1922 г. е използвана за Окръжен затвор. След това за археологически музей до 1936 г., като салон за спорт, изложбена зала и др. Джамията е построена на десния бряг на р.Бистрица и се намира в центъра на града. Построена е върху площ от 300 кв.м и има голямо колонно преддверие.

Джамията е обявена за архитектурен паметник на културата и паметник на културата в ансамбъл с Околийската къща от местно значение през 1968 г. Не съществува точна датировка за построяването й, но цялостното изследване на Любомир Миков /публикувано в сборника “Изследвания в чест на чл. кор. проф. Станимир Димитров”, БАН, 2001 г./ я датира от края на ХV и началото на ХVІ в. В основите има вградени плочи с християнски символи, което предполага, че е съществувал православен храм на същото място. Според легендата това е манастирът “Св. Георги”.

Джамията е неизменна част от цялото културно-историческо наследство на Дупница с висока туристическа значимост.

Разглеждана като архитектурен комплекс към нея спада и Околийската къща. Изградена е през Възраждането и е била турска административна сграда /конак/. Обявена е за паметник на културата и е реставрирана през 1982 – 1984 година.

Църква “Св. НИКОЛА”

Архитектурен паметник на културата, датиращ от 1844 г. като има артефакти свързани с мястото още от ХІV в. Изграждането на храма според някои автори е дело на Майстор Миленко, който по-късно изгражда църквата на Рилския манастир. Тя представлява трикорабна базилика с вътрешни куполи, уникална акустика и масивен дърворезбован иконостас, който е художествен паметник на културата. Библейските мотиви са изографисани от иконописци от Самоковската и Дебърската школи. Според свещениците от Дупнишката духовна околия над вратата, която е ориентирана на юг има изобразени сцени от Баташкото клане, по-късно покрити със строителен материал. Тук се е съхранявал енорийския архив - венчавки, раждания и погребения.

През 2003 г. е възобновена черковната служба в храма.

МЕСТНОСТ “КУЛАТА” /КОСТНИЦАТА/

се намира в гр. Дупница, на възвишение ориентирано в северна посока.

Археологическите проучвания на местността показват, че там е била изградена ранновизантийска крепост от V – VІв. и просъществувала до ХІІ в. По сведения от легендите по-късно там се е издигала Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин.

През 1994г. е възстановена костницата на загиналите във войните 1912 – 1918г. Там са препогребани около 1200 офицери, подофицери и войници от VІІ Рилска пехотна дивизия, починали във Военната болница на Общината. Инициативата е подета, тъй като през 20-те години на ХХв. са осквернени Военните гробища в покрайнините на гр. Дупница.

Църква “Св.БОГОРОДИЦА”

датира от 1815 г. Артиката е правена през 1822 или 1836 г. През 1927-1929 г. е изменена предната й фасада с вграждане на камбанария. В нейния двор е била клисарницата, старото училище и направената през 1874 г. читалищна сграда. По–голямата част от постройките са били вкопани в земята. Изографисана е от зографите Христо Г. Зографски, Георги Бобошевски, Иван Терзиев и Венко Стефанов. През ХІХв. тя е епископска църква. Тук е служил Самоковския митрополит, тъй като храмът е бил най-представителния за времето си в Самоковската епархия и център на църковно-националните борби през Възраждането. Уникалното при нея е вграждането на паметна плоча на камбанарията на която са имената на загиналите за освобождение и обединение през войните /1912-1918 г./ дупничани.

Читалище “ЗОРА”

е основано през 1858 г. Първият негов деятел и радетел е Димитър Я.Бисеров. След значителен упадък е възстановено наново през 1894 г., когато е преименувано на “Напредък”. Сегашната сграда е завършена през 1936 г. В дните на духовния подем Дупница, чрез своето читалище, е била във връзка с българските списания, излизащи в Цариград.

Църква “СВ.ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”

Основният камък е положен на 20 юли 1888 г. Изградена е от майстор Саве Джамбазки. Била готова и осветена на 10 септември 1895 г. от Самоковския Митрополит Доситей.

На фасадата над главния вход по случай 108-годишнината от освещаването е изографисан Свети Георги. Във входната част на салона са 3-те проскинетариума. Величествени на иконостаса са 12-те големи /високи 2 м и широки 1 м/ икони изработени и донесени от Киев, които са изключителна рядкост по своята големина в България.

ЧАСОВНИКОВА КУЛА

е символът на гр. Дупница от 1782 г. Изградената в Дупница бейска бойна кула в западната част на Градската градина има 4 “мазгала” /бойници/ за отбрана.

Приспособена е за часовникова към последното десетилетие на ХVІІІ век /1790-1800/ по поръчение на Дупнишкия аянин Сюлейман – Карагалията. През 1993 г., по инициатива на Историческия музей е обновен часовниковият механизъм . Днес в кула от ХVІ-ХVІІ век действа част от часовников механизъм от ХVІІІ век и съвременна електроавтоматика и електроника от ХХ век.

Фотогалерия