Начало Дупница Минало и култура

Избор на език:

При дивата коза

хижа Иван Вазов

Минало и култура

В град Дупница и околностите са разкрити следи от тракийска култура (могилен некропол), антично селище и некропол, гробница от римско време. През 90-те години на ХХ век в местността на Кулата – хълма в североизточната част на града, са разкрити основи на крепост, съществувала през ІV –V в. В средата на хълма е издигната отбранителна кула, която дава името на местността. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на ХV в. По–късно описание на града и населението се среща в записки на пътешественици, преминали през него – рицаря Арнолд фон Харф (1499г.), Евлия Челеби (ХVІІІ в.), Ами Буе (ХІХв.).

Градът е родно място на обществения деец от Възрожденския период Христо Павлович (1804- 1848), учител и учен, който публикува първата българска книга със светско съдържание и първата печатна версия на История Славянобългарска, написана от Паисий Хилендарски.

В предосвобожденската епоха стопанският живот на Дупница е свързан предимно с рударството. Още през ХVІІІ век в околностите на селището съществуват железни рудници. В началото на ХІХ в. добивът на желязо в района е все още значителен.

През 1660 г. Евлия Челеби преброява 100 дюкяна в града. През 1867г. учителят Д. Бисеров пише, че те са 494, с 4 магазина, 27 фурни, 26 хана, 5 табашки хана, което показва преуспяването на занаятите и стопанското разрастване на селището за период от 200 години. По това време има 1433 къщи. Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски.

Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип - абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове. Тютюнопреработката и търговията с тютюн е основен поминък за голяма част от населението до 30-те години на ХХ век.

Еснафските и занаятчийските организации са богати и с парични средства подпомагат изграждането на църкви, поддържането на училищата и др. През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, Риломанастирски метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а към края на века действат и осем училища, едно от които е девическо. Наред с развитието на културно-просветната дейност дупничани се включват в борбите за национално освобождение, участват като опълченци в Руско-турската война и в четите за освобождение на града и района под командването на майор Ив.П.Орлински.

Обществено-политическият живот на свободна Дупница в периода 1878-1912г. е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите, останалите под властта на султана в Македония. Създават се благотворителни дружества.

Градът дава подслон на хиляди бежанци и се превръща в един от центровете за организиране и подготовка на въоръжени чети за освобождение на Македония. Културния подем в България през този период не отминава и Дупница. Традициите, създадени през Възраждането, са запазени до днес.

Фотогалерия